Тест "Нуждае ли се детето ми от логопед"?

ТЕСТ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НУЖДИТЕ НА ДЕТЕТО ОТ КОНСУЛТАЦИЯ С ГОВОРЕН ТЕРАПЕВТ /ЛОГОПЕД/  ВЪВ ВЪЗРАСТТА ОТ 1 ДО 6 ГОДИНИ

Моля попълнете тази част от формуляра, която се отнася до навършената календарна възраст на детето Ви:

До края на 1-вата година (12 месеца)

Ако детето демонстрира някои от следните симптоми, моля маркирайте!

 Не гука в края на 3-тия месец

 Не произнася верига от срички в края на 6-тия месец – липсва лепетна реч

 Не се усмихва, когато му се говори 

 Не звукоподражава на различни шумове от близко битово обкръжение (как бръмчи мотора и др.) и/или животни в края на 9-тия месец

 Не търси познат човек или предмет при назоваване в края на 12-тия месец

 Не прави опити за продуциране на кратки думи и звукоподражания в края на 12-тия месец

 Не разбира прости инструкции от типа „ела”, „дай”, „махни за довиждане” и др.

 Не играе различно с различни играчки – стереотипност в игрите

 Не се радва при похавала или когато изпълни задача

 Не може да постави две кубчета едно над друго

 Не пристъпва самостоятелно или с опора

 Не изпълнява поръчки по словесни указания

До края на 2-рата година (24 месеца)

Ако детето демонстрира някои от следните симптоми, моля маркирайте!

 Не може да се качва и слиза по стълби с опора

 Не влиза във взаимодействие с деца

 Не чертае вертикални и хоризонтални линии по подражание

 Служи си с по-малко от 10 осмислени думи

 Не говори

 Не изпълнява добре поръчки

 Не може да държи молив и да оставя следи 

 Не се опитва да бъде самостоятелно

 Не поддържа стабилен очен контакт при общуване

 Не проявява интерес към връстници

 Не използва играчките по предназначение

До края на 3-тата година (36 месеца)

Ако детето демонстрира някои от следните симптоми, моля маркирайте!

 Не имитира възрастните и другарчетата си

 Има ограничен диапазон от емоции, които изразява

 Не може лесно да се отдели от родителите си

 Не следва инструкция от три-четири части 

 Не разпознава и идентифицира  познати обекти и картини

 Не разбира по-голяма част от изреченията 

 Не разбира смисъла на предлозите „на”, „в”, „зад” 

 Не използва изречения с дължина 3-4 думи 

 Не може да каже своето име, възраст и пол 

 Не използва местоимения (аз, ти, мен, ние, те) 

 Не образува правилно някои форми на множествено число 

 Непознатите не разбират по-голяма част от речта му 

 Не държи молива в правилната позиция за писане 

 Не може да отвива и завива капачка на буркан, болтчета и винтове 

 В игрите си не се вживява в роля

 Не може да разкаже свързана история от няколко изречения

До края на 4-тата година (48 месеца)

Ако детето демонстрира някои от следните симптоми, моля маркирайте!

 Не може да хвърли топка над главата си 

 Не може да подскача на място 

 Не може да кара колело на три колела

 Не може да хване тебешир между палеца и пръстите 

 Трудно драска 

 Не може да сглоби 4 блокчета на конструктор 

 Продължава да плаче и хленчи когато родителите ги няма 

 Не демонстрира интерес към интерактивни игри 

 Игнорира присъствието на деца 

 Не разговаря с други хора освен с членовете на семейството 

 Не играе измислени игри 

 Съпротивлява се при обличане/събличане, лягане, ходене до тоалетна 

 Въргаля се по земята без контрол когато ядосано или оттегчено 

 Не може да прерисува кръг 

 Не използва изречения с повече от три думи 

 Не използва мен и теб правилно 

 Демонстрира сериозна загуба на умения, които вече е придобило

До края на 5-тата година (60 месеца)

Ако детето демонстрира някои от следните симптоми, моля маркирайте!

 Има плахи и боязливи действия 

 Много е агресивно 

 Не може да се отдели от родителите, силно протестира 

 Лесно се разсейва и трудно се концентрира върху определена дейност за повече от 5 минути 

 Не показва голям интерес да играе с деца 

 Отказва да отговаря на въпроси или отговаря вяло и кратко 

 Рядко използва фантазия или имитация когато играе 

 През по-голяма част от времето е тъжно 

 Не се въвлича в различни дейности 

 Избягва възрастните и децата 

 Не демонстрира широк спектър от емоции 

 Има проблеми при хранене, обличане или ходене до тоалетна 

 Не може да разграничи реалност от фантазия 

 Изглежда ненужно пасивно 

 Не може да разбира инструкции от две части, в които има предлог („Сложи куклата на леглото и сложи топката под масата”.) 

 Не може да каже правилно първото и фамилното си име 

 Не употребява правилно множествено число и минало време 

 Не разказва за преживяното през деня и за своите емоции 

 Не може да построи кула от 6-9 части 

 Не държи правилно тебешир или пастел 

 Трудно се съблича 

 Не може да си мие зъбите 

 Не може да си мие и изтрива ръцете 

 Демонстрира сериозна загуба на умения, които вече е придобило

 Има неправилно звукопроизношение, говори неясно

До края на 6-тата година (72-ри месец)

Ако детето демонстрира някои от следните симптоми, моля маркирайте!

 Затруднява се да разкаже 3 до 5 епизода от една случка

 Изразява се с прости изречения

 Има беден речник

 Не може да определи начало и край на разказ

 Не може да обясни значението на дума

 Не използва правилно понятията за време -  вчера, днес, утре

 Не пита за значението на непознати думи

 Не отговаря на въпрос „Защо...?”

 Не може да води диалог

 Затруднява се да определи местоположение и посока

 Детето има звукопроизносителни проблеми, които не се компенсират с израстването

 Има проблеми в движенията и координацията – несръчно, тромаво, трудно пази равновесие. Доста по-късно в сравнение с връстниците си се научава да бяга, катери, кара колело

 Трудно запомня детски рими и песни

 Бързо забравя случки и разкази

 Не може да преразказва логично и хронологично случки от ежедневието

 Проблеми във фината моторика – изостава спрямо другите деца в уменията за самообслужване( все още изпитва затруднения при обличане и закопчаване на копчета, обуване на обувки, връзване на връзки, въпреки усилията на възрастните), не владее добре фините движения на пръстите на ръцете си

 Трудно се справя или изобщо не умее да рисува хора, дървета и къщи

 Има проблеми с вниманието, трудно се концентрира, лесно се разсейва от външни дразнители, привлича го всичко наоколо

 Трудно разпознава социалните ситуации – има трудности или не може да разбере какво  е отношението на другите към него, не разбира езика на тялото

 Наблюдава се свръхактивност – детето трудно седи на едно място, непрекъснато се движи, не довършва нещата, които започва

 Неспособност да следва указания. Често не успява да изпълни инструкция, която изисква няколко последователни действия

 Не може да запомни трайно цифри и букви

ДАННИ ЗА ДЕТЕТО:

Име и фамилия:

Рождена дата: 

Особености, свързани с бременност и раждане на майката:

Среда, в която се отглежда детето (членове семейство, институция, разведени родители, многодетно семейство и др.): 

Възраст на проговаряне /първи осмислени думи/: 

Възраст на самостоятелно прохождане: 

Посещава ли детето ясла/детска градина: 

Има ли някакви заболявания: 

Има ли проблем със сън, апетит: 

Има ли близки родственици, които да са късно проговорили или да са имали някакви езико-говорни проблеми: 

Мобилен номер на родител за контакт:  

Изпратете попълненият тест на sivvenafoundation@gmail.com и до няколко работни дни очаквайте отговор с резултат от теста и препоръки от специалист ЛОГОПЕД!

Терапевтичен албум за корекция на езикови дефицити

 

Допълнителна информация

Закъснение в говора на детето

 Различните дискусии от личен и професионален характер, лекции и пледирания, телевизионните и радиопредавания, стационарните и мобилни телефони и още безброй други приложения на речта разкриват изключителната важност на говора в човешкия живот. В действителност приравняваме лекотата в говора с умствените способности и успеха.

 

С приемането на говора като крайъгълен камък в развитието на човека младите родители винаги са в напрежение кога ще чуят първите думички от ангелчето си. По принцип повечето деца следват определен ход на развитие на говора и ако в някой от стадиите му се появи закъснение или блокиране, родителите се притесняват, считайки, че от това следват и други по-сериозни проблеми.

 

Все пак мама и татко трябва да знаят, че както Айнщайн, така и други известни учени, икономисти, журналисти и дори ритори (Демостен, напр. не е могъл да произнася “р”) са проговорили късно или пък са имали проблеми в говора.

Следователно закъснението в говора или някое друго усложнение, свързано с него, не означава непременно нисък интелект.

 

Кога закъснението в говора е просто въпрос на време, приспособяване и индивидуалност?

 

Както при всички човешки функции, така и говорът следва определен ход на развитие. Няко дечица проговарят на 10-месечна възраст, други – на годинка и половина, а и по-късно. Тяхното развитие може да бъде повлияно от външни фактори, както и от генетичните им заложби. Ако в рода е регистриран случай на закъснение в говора или ако някое дете расте в среда, в която се говорят два езика, би могло проговарянето да закъснее. Но и дори когато започне да говори, възможна е появата на по-малки или по-големи проблеми, тъй като това дете се нуждае от по-голямо време на адаптация.

 

Някои дечица проговарят по-късно, защото предпочитат да научат нещо ново в някоя друга сфера, напр. в движението, в рисуването и др. Други, въпреки че са започнали да говорят на около 8-месечна възраст, спират за определено време и отново започват, говорейки толкова правилно и чисто, че изненадват приятно родителите си. Затова много е важно родителите да знаят, че развитието на речта варира и че не трябва да сравняват езиковия напредък на детето си с този на други деца.

Също от полза е да знаем, че по средно статистически данни момичетата проявяват способността да проговарят по-бързо от момчетата, при които съвсем не е рядкост да закъсняват с говора, тъй като между другото се занимават с “нещо по-интересно” като напр. да изучават заобикалящия ги свят. Дечица, които имат по-големи братчета или сестричета, също е възможно да проговорят по-късно, тъй като по-големите деца говорят вместо тях или поради това, че и тези по-големи братчета и сестричета са закъснели с говора.

 

МОТО: В говора и в речта, както и във всички биопсихологични сфери, всеки индивид следва своя темп на развитие.

 

Кога закъснението в говора се дължи на нервна аномалия или на затруднения в заучаването?

 

Съществуват обаче определени възрастови граници, които щом детето премине, би трябвало да се потърси мнението на специалист. В случай че говорът и речта на малкото се развиват значително по-бавно от нивото на развитие на говора и речта на връстниците му, не трябва да се утешаваме с фразата “няма нищо, малко е – ще проговори по-късно”.

 

Закъснението в говора може да се дължи на ред проблеми в развитието на нервната система, напр. аутизъм, глухонямост, дислексия и т.н.  Ако детето закъснее да проговори с повече от два месеца от нормалното или изведнъж спре да употребява дори думите, които е говорило преди, тогава трябва да наблюдавате и за наличието на други признаци на усложнение, каквито са напр.:

 

-        Общо закснение в развитието, в движенията, във вървенето, в умствената сфера.

-        Не жестикулира и не посочва с пръстче след първия си рожден ден. Не синхронизира много движения.

-        Не комуникира с очите, не проследява с лекота различни движения, затруднява се при имитирането на звуци, не  прави опит да показва с очите, не дава признаци, че прави разлика между хората и предметите, не се занимава  с градивни игри (напр. да построи къщичка с кубчета или да приспи куклата).

-        След 8 – 9  месечна възраст използва все още само гласни.

-        Не произнася нито една дума след 16-месечна възраст.

-        Подрежда играчките една до друга, но не играе с тях. Хвърля играчките.

-        Опитва се да говори, но не може, нервира се и плаче.

-        Не показва, че разбира какво му говорите, ако не придружавате думите с пояснителни жестове.

-        Не ви чува, ако стоите зад него.

 

Вероятни причини за проблемите в говора и речта

 

1.     Физиологични причини.

Аномалии в анатомията на устната кухина, стоматологични проблеми (диспласии) и патологични състояния като мозъчна парализа, недочуване, афазия.

 

2.     Усложнения в развитието

Проблемите в говора и речта е възможно да представляват симптом на патологично състояние на развитието, каквито са аутизмът, умствената недостатъчност и др.

 

3.     Външни фактори.

Детето се развива в околна среда с недостиг на дразнители.

 

Какво трябва да знаят  родителите за езиковото и речево развитие на своите деца

 

 

І .   По какви маркери можем да се ориентираме дали детето ни се развива правилно?

                     -  трябва да гука на 2-4 месечна възраст;

                     - трябва да се обръща по посока на гласа на майката или някакъв силен звук;

                     -  на 6-7 месечна възраст  обикновено се появява така наречената “лепетна реч” – детето бъбри чрез произнасяне на сричики. Тези срички не са  говор, но подготвят детето за  това. Важно е да се знае , че някои деца  не  преминават през този стадии и това не е патология;

                     - около една годишна възраст  трябва да се появят първите осмислени думи – и в пасивния и в активния речник;

                      - на 2 години и 6 месечна възраст трябва да се появи първата фраза – две или три думи свързани смислово.

                     - на 3 години едно дете  трябва да знае и да използва в речника си около 800-1000 думи. Да задава въпроси, да може да разказва кратка ситуация.

 

 

ІІ.  Ако едно дете закъснява в своето езиково и речево развитие  за какво трябва да мислим?

 

-        дали детето чува добре – трябва да се направи специализирано изследване на слуха ;

-        дали детето няма тежки  моторни увреждания от типа на парализи и др.;

-        дали детето  живее в среда, в която на му се говори правилно или се говори на два или няколко езика;

-        дали детето няма умствена изостаналист – може да се  направи изследване на интелекта чрез специализирани тестове;

-         дали детето няма аутизъм – диференцирането е много трудно и изисква продължително наблюдение. Основен маркер е  как детето  се поддава на логопедичната терапия;

-        дали детето е преживяло някакъв шок  точно в периода на интензивно  езиково и речево развитие;

-        дали няма някакви скрити  дефекти на устните и твърдото и мекото небце;

-        дали детето няма дисфазия на развитието ( алалия).

 

III. Какво трябва да правим?

        

 

-        да  направим преглед с опитен специалист;

-        да сме сигурни , че детето чува добре;

-        да се започне адекватна медикаментозна терапия ( лекарствата подпомагат , но самостоятелно няма да развият говора );

-        да се стимулира контакта на детето със себеподобни – да се включи в детски колектив;

-        да се започне специализирана логопедична терапия;

-        родителите да се включат активно в терапевтичния процес. Те трябва да станат Ко терапевти на логопеда.

-        да се запази спокойствие и да не се коментира пред детето  неговия проблем, защото то ще развие чувство за вина пред мама и татко.

-        да назовават пред детето  предметите и явленията от дома и бита- най-напред с кратки думи, а по- късно и с изречения;

-        да се опитват  да насочват детето да ги гледа при говорене;

-        да стимулират по всякакъв естествен начин движение на устните и езика.

 

IV. Прогноза

       

 

                      Прогнозата за развитие на езика и речта е оптимистична- обикновено тези деца проговарят и могат да използват думите при комуникация.

                      Проблемите се появяват , когато  сме закъснели и когато детето тръгне на училище – тук езиковата и речева  система се натоварва твърде много и тъкмо тези деца имат проблеми с овладяване на учебния материал.

 

 

В зависимост от възрастта, би трябвало да сте на щрек, ако детето:

 

на 18 месеца произнася само гласни и изобщо съгласни и използва една дума, за да изрази много понятия.

на 2 годинки има изключително беден речник и не може да образува прости изречения, съставени от 2 или 3 думи.

на 3 години е с още неразбираем говор и се затруднява да състави малки изречения, използва само съществителни и сравнително малко глаголи, не употребява изобщо членове, прилагателни и наречия.

на 4 години съставя кратки и неправилно организирани изречения, напр. казва “не разходка”, вместо “не искам да ходя на разходка”. Също не може да пресъздаде случки и да опише различни ситуации.

на 5 години има ограничен речник, кратки и бедни на съдържание изрази.

 

Проблеми в поведението и в училище

 

Усложненията в говора биха могли да доведат до проблеми в поведението на детето, да е срамежливо и изолирано или да проявява кризи на гняв и агресия.

 

Също така възможно е малкото да има затруднения в приспособяването в училищната обстановка, тъй като много от уменията, свързани с речта и говора като напр. писането и четенето, могат да се превърнат в сериозни проблеми с ученето.

 

Кога е необходима намесата на специалист?

 

Ако детето проявява един или повече от гореспоменатите симптоми, би било добре да се посъветвате със специалист. Няма причина за безпокойство, тъй като най-вероятно не съществува никакъв сериозен проблем.

В случай обаче че действително е налице подобно усложнение, тогава, ако то бъде констатирано преди навършването на 3-годишна възраст, когато мозъчната “гъвкавост” е голяма, вероятността проблемът да бъде неутрализиран успешно е значителна.

 

Педиатърът е най-подходящият човек,  който ще ви препоръча специалист, способен правилно да оцени състоянието на детето ви. Постарайте се той да има опит във всички възможни усложнения, които биха предизвикали затрудняване в говора.

 

Помогнете на лекаря, предоставяйки му необходимата информация, тъй като вие познавате детето си по-добре от всеки друг. Споделете с него притесненията си. Ако не сте съгласни с поставената диагноза, потърсете мнението и на други специалисти. Направете и вие самите проучване, говорете с родители, които са изправени пред същия като вашия проблем.

 

 

МОТО: Какъвто и да е проблемът, пред който е изправено детенцето ви, ключовата дума е любов.

 

Помнете също, че не сте виновни за нещо. Не изпитвайте угризения. С търпение и настоятелност всичко се превъзмогва или се подобрява. Малкото ви има нужда от вас и вие – от него. Децата вършат чудеса с помощта на възрастните. Играйте с тях. Разговаряйте, забавлявайте се заедно! Много от малчуганите, които се забавят с говора, често имат по-високо IQ от нормалното за възрастта си, но просто го изразяват по различен начин.

 

Как бихте могли вие, родителите, да помогнете на малкото си ангелче, което се затруднява да проговори?

 

Ø  Погледнете го открито. Зрителният контакт е изключително важен.

Ø Използвайте прости думи и изрази. Избягвайте сложните изречения. Употребявайте фрази с до 2 – 3 думи, когато говорите на детето си.

Ø Не говорете бързо! Децата със затруднения в заучаването не могат да следят бърз темп на говор.

Ø Използвайте езика на тялото. Жестовете и израженията на лицето помагат на малкото ви да ви разбере и да му предадете чувствата си. С помощта на ръцете си му давайте напътствия като “спри”, “сложи го там” и др.

Ø Говорете му за заобикалящия го свят, за близките хора, за това, което вижда наоколо, за това, което прави и което правят останалите.

Ø Играйте с детето си! Посветете определен час от деня, в който ще седнете заедно на земята и ще поиграете на някоя интересна за него игра.

 

В случай, че детенцето ви говори, но има проблем с някои звуци или думи, забележете какво точно то казва, а не толкова как го казва. Не го поправяйте рязко и с изражение на разочарование от ваша страна. Вместо това, кажете вие думата или думите правилно. Ако малкото произнася грешно някое изречение като напр. “Мамо, икаш ли коколад?”, вие можете да му отговорите “Не, не искам шоколад”, т.е. да повторите правилно и бавно, наблягайки на думичките, които е изговорило грешно, или пропуснало. Колкото повече ви слуша да говорите правилно, толкова детето подобрява говора си.

 

МОТО: Доброто словесно общуване с околните е необходимо за нормалното емоционално и социално развитие на детето.

 

Необходимостта от навременното диагностициране

 

Разбирането, че детето е още “малко” и че трябва да изчакаме да порасне и тогава “ще проговори изведнъж и правилно” не помага на малкото, а напротив -може да доведе до загуба на ценно време при разрешаването на затрудненията, които евентуално то провява. Следователно навременно поставената диагноза и лечението на аномалиите в говора при децата са от определящо значение не само за неутрализирането на тези проблеми, но и за предотвратяването на затруднения в общуването, в поведението и в ученето, както и на ниското самочувствие.