Стилове на родителско поведение

 

Връз­ка­та меж­ду де­те­то и ро­ди­те­ли­те за­поч­ва още от раж­да­не­то и тя ще има дра­ма­тич­но зна­че­ние за раз­ви­ти­е­то на де­те­то. Тя мо­же да по­мог­не на де­те­то да ста­не то­ва, ко­е­то ис­ка да ста­не, но мо­же да при­чи­ни и мно­го бол­ка, от­ча­я­ние, не­си­гур­ност, от­чуж­де­ност, враж­деб­ност и по тра­ги­чен на­чин да се от­ра­зи в це­лия жи­вот.        Ако се из­пол­з­ват из­ме­ре­ни­я­та: топ­ло­та и от­го­вор­ност – бе­зот­го­вор­ност и от­х­вър­ля­не, ог­ра­ни­че­ние и при­ну­да – не­ог­ра­ни­че­ние и неп­ри­ну­да, ще се обо­со­бят че­ти­ри ти­па ро­ди­те­ли: ав­то­ри­те­тен, ав­то­ри­та­рен, оп­ро­ща­ващ и неб­ре­жен. Ав­то­ри­та­рен тип ро­ди­те­ли:        То­ва са ог­ра­ни­ча­ва­щи­те ро­ди­те­ли, из­пол­з­ва­щи ка­то стил на­ка­за­ни­е­то, изис­к­ва­щи от де­ца­та да след­ват ука­за­ни­я­та, да ува­жа­ват ра­бо­та­та и уси­ли­я­та. Тях­но­то по­ве­де­ние се от­ли­ча­ва с пос­та­вя­не­то на мно­го ог­ра­ни­че­ния и уп­раж­ня­ва­не­то на си­лен кон­т­рол. Де­ца­та на то­зи тип ро­ди­те­ли се от­ли­ча­ват със со­ци­ал­на не­ком­пе­тен­т­ност (не уме­ят са­ми да взе­мат ре­ше­ния, не мо­гат са­ми да се спра­вят). Те са тре­вож­ни, без ини­ци­а­ти­ва.               Си­ло­ви­те ме­то­ди за дис­цип­ли­на ги пра­вят по-аг­ре­сив­ни.        Ав­то­ри­тар­ни­ят ро­ди­тел при­те­жа­ва след­ни­те ка­чес­т­ва:        - ри­гид­ност – та­зи наг­ла­са под­дър­жа оп­ре­де­ле­ни вяр­ва­ния, да­же в си­ту­а­ции, ко­га­то те ня­мат дос­та­тъч­но обяс­ни­тел­ни въз­мож­нос­ти;        - не­то­ле­ран­т­ност към не­оп­ре­де­ле­ност­та – то­зи тип ро­ди­те­ли из­пит­ват зат­руд­не­ния в си­ту­а­ции, ко­и­то не са яс­но оп­ре­де­ле­ни.        Ав­то­ри­тар­ни­ят ро­ди­тел от­каз­ва да при­е­ме иде­и­те на сво­и­те де­ца, ко­га­то те не съв­па­дат с не­го­ви­те. Той изис­к­ва под­чи­не­ние и ува­же­ние и то­ва съз­да­ва враж­деб­ност. Ако се из­пол­з­ва мо­де­ла на Фройд за съз­на­тел­но­то и без­съз­на­тел­но­то, враж­деб­ност­та към ро­ди­тел­с­кия ав­то­ри­тет ще се из­ра­зи в не­съз­на­тел­на фор­ма, за­що­то съз­на­ни­е­то не мо­же да я при­е­ме. Но то­ва не оз­на­ча­ва, че нат­ру­па­на­та враж­деб­ност, ко­я­то е по­тис­на­та от съз­на­ни­е­то на де­те­то, ня­ма да из­ле­зе на по­вър­х­ност­та от­но­во.        Чрез из­пол­з­ва­не­то на си­ла ав­то­ри­тар­ни­ят ро­ди­тел се опит­ва да пос­тиг­не си­гур­ност. Ав­то­ри­тар­ност­та не пред­по­ла­га ува­же­ние. Тя се ос­но­ва­ва на стра­ха от още­тя­ва­не, от под­це­ня­ва­не и за­то­ва чес­то се из­ра­зя­ва в под­це­ня­ва­не на дру­ги­те, за да се пос­тиг­не при­вид­на си­гур­ност, да се скрие не­ус­пе­хът и сла­бост­та.        Ав­то­ри­тар­ност­та при ро­ди­те­ли­те мо­же да при­до­бие раз­лич­ни и мно­го из­тън­че­ни фор­ми. Но кол­ко­то и да са раз­лич­ни, те ви­на­ги се обе­ди­ня­ват око­ло ед­но об­що на­ча­ло – нуж­да­та от до­ми­ни­ра­не. То­зи стре­меж мо­же да е не­о­съз­нат и да се крие под раз­лич­ни мас­ки: “пре­ка­ле­на доб­ро­та”, “мъ­че­ни­чес­т­во”, “свръх­заг­ри­же­ност”...        Ето ня­кол­ко слу­чая на до­ми­ни­ра­не (по Пи­ер Да­ко, 1995)        Жак е ве­че мла­деж, но май­ка му все още смя­та, че е нес­по­со­бен да из­вър­ши ни­що без нея. Един ден Жак тряб­ва да пре­не­се в са­ло­на чуп­лив пред­мет. Ни­що по-не­о­бик­но­ве­но от то­ва! И за де­сет­хи­ля­ден път май­ка му се на­мес­ва: “Вни­ма­вай... пред­по­чи­там са­ма да го за­не­са... Ще бъ­де по-доб­ре, ако ме ос­та­виш да го опа­ко­вам за по-си­гур­но... Вни­ма­вай да не се под­х­лъз­неш... Вни­ма­вай... не бър­зай... Ама не го сграб­ч­вай та­ка гру­бо!... Ча­кай! Ос­та­ви, ще го за­гъ­на във вес­т­ник...” И мла­де­жът, оз­ло­бен и от­ча­ян, из­к­ре­щя­ва: “Пре­на­сял съм тол­ко­ва не­ща през всич­ки­те те­зи го­ди­ни, чу­ваш ли! Да съм счу­пил не­що ня­ко­га? Да не мис­лиш, че съм още на три го­ди­ни!” Нап­раз­но. И тя за­поч­ва от­но­во: “Не, но вни­ма­вай все пак...” В края на кра­и­ща­та из­то­щен, мла­де­жът със стра­хот­на ярост за­по­кит­ва пред­ме­та на по­да, къ­де­то се раз­би­ва на хи­ля­ди пар­че­та, и из­ли­за, без да ка­же ду­ма. След та­зи сце­на май­ка­та зак­лю­ча­ва: “Ка­къв неб­ла­го­дар­ник... а аз нап­ра­вих всич­ко за не­го.”        Ето как­во спо­де­ля Ив за пре­жи­вя­ва­нията си, свър­за­ни с ав­то­ри­тар­ност­та:        Ни­ко­га не съм мо­гъл да из­вър­ша не­що, до­ри и ни­щож­но, без тя да ми нат­ра­пи по­мощ­та си... не мо­га да го обяс­ня... Бе­ше тол­ко­ва из­то­щи­тел­но, че ми иде­ше да из­чез­на вдън зе­мя... Или без да ме зак­ри­ля... и да ме гле­зи на всич­ко от­го­ре... Да нап­ра­вя па­кет? Най-обик­но­вен па­кет?... Ня­ма­ше на­чин да го стря сам... Ле­ля бе­ше там, за­ле­пе­на за мен, за­ле­пе­на за па­ке­та... Сле­де­ше как пос­та­вям и най-нез­на­чи­тел­ния пред­мет... И то­ва все­ли ден, раз­би­ра­те ли?... А ко­га­то по ня­ко­га с гру­бост ус­пя­вах да нап­ра­вя не­що сам, я чув­с­т­вах на две крач­ки зад мен как ме гле­да... Чув­с­т­вах се ка­то пъ­лен глу­пак, ка­то че ли още бях на три го­дин­ки... И то­ва про­дъл­жи це­ли осем­на­де­сет го­ди­ни!... Не мо­жех да се раз­бун­ту­вам! Тя мис­ле­ше, че го пра­ви за доб­ро, без да си да­ва смет­ка, че е ужас­но ав­то­ри­тар­на въп­ре­ки “доб­ро­та­та” си... Бе­ше мни­тел­на... ос­вен то­ва на­му­се­на и чув­с­т­ви­тел­на, ко­га­то ня­кой й про­ти­во­ре­че­ше!        Ав­то­ри­тар­ни­ят стил во­ди до под­чи­не­ние, уни­же­ние, из­то­ще­ние, до от­не­ма­не на въз­мож­ност­та на де­те­то да по­е­ме от­го­вор­ност за сво­и­те дейс­т­вия. Тук ав­то­ри­тар­ност­та се из­ра­зя­ва не със за­по­ве­ди, а ка­то про­я­ва на обич. То­ва е, ко­е­то Пи­ер Жа­не на­ри­ча “лю­бов­на ма­ния” – стре­ме­жа да бъ­да неп­ре­къс­на­то оби­чан, да се гри­жат за мен, да ме гле­зят, да се вър­тят око­ло мен, не мо­га да поз­во­ля да се слу­чи не­що, в ко­е­то не учас­т­вам и не мо­га да имам кон­т­рол; то­ва спо­ред Жа­не оз­на­ча­ва в ни­ка­къв слу­чай да не бъ­да уко­ря­ван, да не по­на­сям и най-дреб­ни на­пад­ки, всич­ки, ко­и­то съ­жи­тел­с­т­ват с мен, тряб­ва да се съ­об­ра­зя­ват с мо­е­то мне­ние, да из­бяг­ват хлен­че­щи­те си уп­ре­ци и по­зи­те на “мъ­че­ни­ци”.        Ав­то­ри­тар­ност­та мо­же да се из­ра­зи в още ед­на по-ме­ка фор­ма – та­ка на­ре­че­на­та ав­то­ри­тар­на пре­да­ност. След­ва­щи­ят фраг­мент по­каз­ва същ­ност­та на то­зи тип ав­то­ри­тар­ност:        От де­сет го­ди­ни жи­вея с ба­ба си – спо­де­ля Пол. – Не зная да­ли я оби­чам, или мра­зя, ве­ро­ят­но и две­те... Ба­ба ми е мно­го пре­да­на, пре­ка­ле­но!... Тя ви­на­ги ми на­ла­га то­ва, ко­е­то смя­та, че е най-доб­ро за мен... до­ри съв­сем да не от­го­ва­ря на то­ва, ко­е­то аз же­лая. Тя до­ри не чу­ва за лич­ния ми вкус и мне­ние... Нат­рап­ва ми пре­да­ност­та си, по­мощ­та си и съм длъ­жен всич­ко да прег­лъ­щам, за­що­то ина­че се му­си и ме уп­рек­ва... по­ня­ко­га гне­вът ми из­б­лик­ва и ста­вам ужас­но бру­та­лен, тъй ка­то вся­ко обяс­не­ние е без­с­мис­ле­но, тя не раз­би­ра, че и аз мо­же да имам лич­ни же­ла­ния...        От­к­ри­та­та ав­то­ри­тар­ност е из­ра­зе­на чрез нат­рап­ли­ва пре­да­ност. То­зи тип ро­ди­те­ли вну­ша­ват, че те тряб­ва да вър­шат всич­ко вмес­то де­ца­та. Те съз­да­ват усе­ща­не­то, че де­ца­та са нес­по­соб­ни за как­во­то и да би­ло. Ис­кат от тях са­мо да им бла­го­да­рят и по то­зи на­чин ук­реп­ват вът­реш­на­та си си­гур­ност. Те ис­кат “са­мо да бъ­дат оби­ча­ни”, ко­е­то оз­на­ча­ва да не им се про­ти­во­ре­чи и да им се бла­го­да­ри. Те са все­от­дай­ни, оли­цет­во­ре­ние на доб­ро­та­та, но ис­кат то­ва да се знае. Обик­но­ве­но ре­ак­ци­я­та сре­щу то­зи ав­то­ри­та­ри­зъм е емо­ци­о­на­лен бунт, страх, нап­рег­на­тост, по­тис­нат гняв, лъ­жи, уг­ри­зе­ния, ви­на. Ав­то­ри­тет­ни­ят тип ро­ди­те­ли        То­ва са оку­ра­жа­ва­щи­те към са­мос­то­я­тел­ност ро­ди­те­ли, без да сне­мат ог­ра­ни­че­ни­я­та и кон­т­ро­ла вър­ху по­ве­де­ни­е­то на де­ца­та. Те се от­на­сят с топ­ли­на и прид­ру­жа­ват ог­ра­ни­че­ни­я­та или на­ка­за­ни­я­та с под­роб­ни обяс­не­ния. Де­ца­та на то­зи тип ро­ди­те­ли се от­ли­ча­ват със со­ци­ал­на ком­пе­тен­т­ност, от­го­вор­ност и по­ло­жи­тел­на са­мо­о­цен­ка.        То­зи тип ро­ди­те­ли при­те­жа­ват ня­кол­ко наг­ла­си:        - на при­е­ма­не – те се от­на­сят то­ле­ран­т­но към мне­ни­я­та и же­ла­ни­я­та на де­ца­та, не на­ла­гат със си­ла сво­е­то мне­ние и не се стре­мят да под­чи­нят де­те­то, ка­то на­ла­гат вър­ху не­го соб­с­т­ве­на­та си мя­ра за съ­вър­шен­с­т­во; те про­я­вя­ват емо­ци­о­нал­на топ­ло­та и от­зив­чи­вост;        - на раз­би­ра­не – те се опит­ват да раз­бе­рат си­ту­а­ци­я­та от глед­на точ­ка на де­те­то, не из­бър­з­ват със зак­лю­че­ни­я­та, пре­ди да са из­с­лу­ша­ли обяс­не­ни­я­та на де­те­то и да са от­к­лик­на­ли на не­го­ви­те пре­жи­вя­ва­ния. Поз­во­ля­ва­що – ин­ди­фе­рен­тен тип ро­ди­те­ли        То­ва са ро­ди­те­ли­те, ко­и­то не се ин­те­ре­су­ват от жи­во­та на сво­и­те де­ца. Те­зи де­ца се от­ли­ча­ват със сла­ба со­ци­ал­на ком­пе­тен­т­ност и са­мо­кон­т­рол. То­зи тип ро­ди­те­ли не зна­ят мно­го за де­цата си, за тях­но­то по­ве­де­ние, при­я­тел­с­т­ва, ин­те­ре­си, проб­ле­ми. Де­ца­та се нуж­да­ят от сво­и­те ро­ди­те­ли и ко­га­то не по­лу­чат гри­жа и вни­ма­ние, те сти­гат до убеж­де­ни­е­то, че в жи­во­та на ро­ди­те­ли­те има мно­го по-зна­чи­ми не­ща от са­ми­те тях. Те­зи де­ца имат слаб са­мо­кон­т­рол и не мо­гат доб­ре да се спра­вят със сво­я­та не­за­ви­си­мост. Поз­во­ля­ва­що – про­ща­ващ тип ро­ди­те­ли        То­ва са ро­ди­те­ли, ко­и­то се ин­те­ре­су­ват от сво­и­те де­ца, те жи­ве­ят с тех­ни­те проб­ле­ми, но без да уп­раж­ня­ват кон­т­рол вър­ху тях или да пос­та­вят изис­к­ва­ния. Те­зи де­ца са со­ци­ал­но не­ком­пе­тен­т­ни, със слаб са­мо­кон­т­рол. Ро­ди­те­ли­те на мо­гат да се спра­вят със сво­и­те де­ца, те за­поч­ват да пра­вят то­ва, ко­е­то ис­кат, и та­ка не се на­у­ча­ват да кон­т­ро­ли­рат сво­е­то по­ве­де­ние. По­ня­ко­га то­зи тип ро­ди­те­ли съз­на­тел­но не пос­та­вят ог­ра­ни­че­ния, во­де­ни от иде­я­та, че ко­га­то то­ва е съ­че­та­но с топ­ло­та, ще по­мог­не на де­те­то да раз­вие сво­я­та кре­а­тив­ност. Де­ца­та ис­кат мно­го чес­то тех­ни­те же­ла­ния да бъ­дат за­до­во­ле­ни не­за­бав­но, те не из­пит­ват осо­бе­но ува­же­ние към дру­ги­те и имат проб­ле­ми със са­мо­кон­т­ро­ла. Те са не­по­пу­ляр­ни сред връс­ни­ци­те си.   Как се от­ра­зя­ват ти­по­ве­те ро­ди­тел­с­ки стил вър­ху де­ца­та?          РО­ДИ­ТЕЛ­С­КИ СТИ­ЛО­ВЕ        Ав­то­ри­тар­ни ро­ди­те­ли: ри­гид­но под­дър­жа­не на пра­ви­ла­та; кон­ф­рон­ти­ра­не и на­каз­ва­не на ло­шо­то по­ве­де­ние, из­ра­зя­ва­не на гняв и не­о­доб­ре­ние; пра­ви­ла­та не са яс­но обоз­на­че­ни, въз­г­ле­дът за де­те­то е, че се ръ­ко­во­ди от не­кон­т­ро­ли­ра­ни и не­же­ла­тел­ни им­пул­си, дет­с­ки­те мне­ния и же­ла­ния не се взе­мат под вни­ма­ние, нас­то­я­ва­не за стро­го след­ва­не на пра­ви­ла­та, до­ри, ко­га­то бу­дят съп­ро­ти­ва, сту­де­ни от­но­ше­ния и съп­ри­час­т­ност към то­ва, ко­е­то ста­ва с де­те­то, ня­ма пла­ни­ра­не на съв­мес­т­ни дейс­т­вия.        Кон­ф­лик­т­ни и драз­не­щи де­ца: срах­ли­вост, тъ­га и не­щас­т­ност, лес­но раз­д­раз­ни­ми, ле­ни­ви, враж­деб­ни, из­пъл­не­ни с ви­на, стре­си­ра­ни, аг­ре­сив­ни, нед­ру­же­люб­ни, без­цел­ни        Ав­то­ри­тет­ни ро­ди­те­ли: пот­вър­ж­да­ват и обяс­ня­ват не­об­хо­ди­мост­та от пра­ви­ла­та, не се под­да­ват на дет­с­ки на­тиск, кон­ф­рон­ти­ра­не с не­под­чи­не­ни­е­то, де­мон­с­т­ри­ра­не на не­у­до­вол­с­т­вие и огор­че­ние ка­то от­го­вор на ло­шо­то по­ве­де­ние, де­мон­с­т­ри­рат удо­вол­с­т­вие от по­ло­жи­тел­но­то по­ве­де­ние и оказ­ват под­к­ре­па, пра­ви­ла­та са яс­ни, дет­с­ки­те мне­ния и же­ла­ния се об­съж­дат и се при­ла­гат ал­тер­на­ти­ви, де­мон­с­т­ри­ра­не на очак­ва­не за под­хо­дя­що по­ве­де­ние, топ­ло­та и съп­ри­час­т­ност, пла­ни­ра­не на дос­та­вя­щи ра­дост съ­би­тия и дей­нос­ти, обу­ча­ва­не на нор­ми        Дру­же­люб­ни де­ца: до­бър са­мо­кон­т­рол, са­мо­у­ва­же­ние, ви­со­ко рав­ни­ще на ак­тив­ност, топ­ло­та, заг­ри­же­ност, дру­же­люб­ност, доб­ро спра­вя­не със стре­са, ин­те­рес и лю­бо­пит­с­т­во, же­ла­ние за съв­мес­т­ност, ори­ен­ти­ра­не към ус­пе­ха.        Раз­ре­ша­ва­що – оп­ро­ща­ващ: пра­ви­ла­та не са яс­ни, не се изис­к­ва тях­но­то спаз­ва­не, от­с­тъп­ва­не пред на­тис­ка на де­те­то, нес­вър­за­ност при дис­цип­ли­ни­ра­не­то, сла­би изис­к­ва­ния и очак­ва­ния за зря­ло и не­за­ви­си­мо по­ве­де­ние, пре­неб­рег­ва­не или при­е­ма­не на ло­шо­то по­ве­де­ние, скри­то без­раз­ли­чие, гняв и раз­д­раз­ни­тел­ност, уме­ре­на топ­ло­та, сти­му­ли­ра­не на сво­бод­но­то из­ра­зя­ва­не на им­пул­сив­ни­те же­ла­ния           Им­пул­сив­но – аг­ре­сив­ни де­ца: съп­ро­ти­ва и не­под­чи­не­ние на изис­к­ва­ни­я­та на въз­рас­т­ни­те, не­у­ве­ре­ност, лип­са на цел, из­бух­ли­вост, аг­ре­сив­ност, лес­на раз­д­раз­ни­тел­ност и бав­но връ­ща­не на доб­ро­то нас­т­ро­е­ние, им­пул­сив­ност, без­цел­ност, стре­меж към до­ми­ни­ра­не.          Си­гур­ност­та във връз­ка­та с ро­ди­те­ли­те на­соч­ва де­те­то към из­с­лед­ва­не на све­та и от­к­ри­ва­не­то на сво­е­то мяс­то в не­го. То­ва пос­та­вя на­ча­ло­то на раз­ви­ти­е­то на ав­то­ном­нос­та и са­мо­ак­ту­а­ли­зи­ра­не­то, по­е­ма­не­то на от­го­вор­ност­та за соб­с­т­ве­ния жи­вот.