Примерни корекционни игри за хиперактивни деца

 

Игри за развитие на вниманието

„Последният мохикан“

Тази игра е добре да се проведе след като дадем на детето знания за индянците. Обсъдете основните характеристики на индиянците: близостта им с природата, умението да чуват и виждат всичко, което произтича около тях. Особено внимателни са индиянците, когато тръгват на лов или „отбиват вражеските набези“. От това, какво ще забележат по време на лов, ще различат ли шумовете, може да зависи тяхното благополучие. След това, когато игровата мотивация е създадена, предложете на детето да бъде такъв индиянец. Нека то да затвори очи и да се постарае да чуе всички звуци в стаята и извън нея. Попитайте го за произхода на тези звуци.

Забележка. За да бъде по-интересно, може специално да се организират някои шумове и звуци. Почуквайте по различни предмети в стаята, затръшнете варатата, смачкайте вестник и т. н.

 

„Коректор“

Децата обичат тази игра, защото тя им дава възможност да почувстват себе си възрастни и важни. Като начало е нужно да им объясните смисъла на непознатата дума „коректор“. Припомнете с детето неговите любими книги и детски списания. Срещало ли е в тях някога грешки? Разбира се не, ако става въпрос за добро издателство. А авторите също могат да допускат грешки. Човекът, който се занимава с тяхното изправяне се нарича коректор. Предложете на детето да поработи на такава отговорна длъжност.

Вземете стара книга или списание, където има голям текст. Договорете се с детето за това, коя буква днес ще бъде условно „неправилна“, тоест коя буква то ще зачерква. След това изберете фрагмент от текста или засечете време за работа (не повече от десет минути). Когато това време свърши или е коригиран целият избран откъс, проверете текста. Ако вашият син или дъщеря  действително са зачеркнали всички нужни букви, то обазателно го похвалете.

Ако вашият „коректор” е допуснал пропуски или грешки, не се огорчавайте – то има в какво да се осъвършенства! Вземете лист с квадратчета и му начертайте координатна система. По вертикалната ос отбележете толкова квадратчета, колкото грешки е допуснало детето. Когато проведете тази игра повторно, то на същия чертеж отбележете следващото количество грешки. Съединете получените точки. Ако кривата се спуска надолу, значи, вашето дете днес е работило по-внимателно, отколкото по-рано. Порадвайте се заедно с него на това събитие!

Забележка. Желателно е описаната игра да се провежда с невнимателното дете системно. Тогава тя ще стане ефективен инструмент, способен да отстрани този недостатък. Ако вашето дете вече се справя без труд със заданието, то можете да усложните играта по следния начин. Първо, може да предложите на коректора да зачеркне не една буква, а три, при това по три различни способи. Така, например, буквата „М“ трябва да се зачеркне, буквата „С“ да се подчертае, а „И“ да се загради с кръгче. Второ, може да внесете шумови пречки, които да отвличат детето от работата над заданието.

„Учител“

Тази игра навярно ще се понрави на тези, които вече учат в училище, особено в началните класове. В тази възраст децата лесно се отъждествяват с учителите си, желаят да бъдат на неговото място.

Докато при вас е обратно, налага се да се представитекато небрежен ученик и да се подготовите за урока, като препишете няколко изречения от книга. При това трябва да допуснете в своя текст няколко грешки. По-добре да не правите пунктуационни грешки, тъй като детето може и да не знае някои правила. Затова можете да пропускате букви, да променяте окончания, да не съгласувате съществителни и прилагателни по род и число. Нека детето влезе в ролята на учителя и да провери вашата работа. Когато намери всички грешки, му предложете да ви пише оценка. Бъдете морално готови, че вашият син или дъщеря с нескрита радост ще ви постави двойка.
Забележка. Ако почеркът ви е неразбираем, то по-добре напечатете текста с грешките или го напишете с печатни букви.

 

Игри за развитие на мисленето

„Само за едно“
Тази игра може да изглежда скучновата, от гледна точка на възрастните, но децата я обичат много.

Предложете на детето да избере една любима играчка. След това му обяснете правилата. В тази игра може да се говори само за едно – за избраната играчка. При това говори само този, у чиято ръка е играчката. Трябва да се каже само едно изречение, описващо тази играчка като цяло или някакви нейни детайли. След това тя се предава на друг играч. Тогава той казва своето изречение за същия предмет. Обърнете внимание да не се повтаря вече казаното и да не се правят отвлечени изказвания, като  фрази от типа: „А аз  видях у баба подобна…“. За такива изказвания се дават наказателни балове. А играч, набрал три такива бала, отпада! Начисляват се наказателни балове за повторение на нещо казано и за играч, който отговаря, когато не му е ред.

Забележка. Добре е да се зададе време. Например, ако след изтичане на десет минути никой от участниците не е набрал три наказателни бала, то играта пропада. Постепенно тя може да се усложнява, избирайки в качеството на неин обект не играчка, а по- прост предмет,  които няма много признаци. Ако можете да описвате достатъчно дълго предмети, като молив например, то смело смятайте, че сте достигнали с детето си определени висоти!

„Улови – не улавай“
Правилата на тази игра приличат на всички известни способи за игра на  „Може – не може“. Просто се променят условията, при които детето може да лови топката и при които – не. Например, в тази игра се договаряте с детето, че ако хвърляйки му топката произнасяте дума, отнасяща се до растение, то може да я улови. Ако думата не се явява растение, то детето отбива топката. Например, като условие може да се назовават „Мебел – не мебел“. Аналогични варианти са „Риба – не риба“, „Транспорт – не транспорт“, „Лети – не лети“ и множество други. Количеството на избираемите условия на играта зависи само от вашата фантазия. Ако тя изведнъж секне, предложете на детето само да избере условие, тоест категория думи, при които то няма да лови. Децата понякога дават съвършено свежи и творчески идеи!

Забележка. Както, вероятно, сте забелязали, тази игра развива не само вниманието, но и способността за обобщаване, скоростта за обработка на слухово възприета информация. Затова с цел интелектуалното развитие на детето, постарайте се категориите на тези понятия да бъдат разнообразни и да засягат различни сфери, а да не се ограничават с битови и често използувани думи.

5 етапа на адаптация към детската градина

 Етапите на адаптация към детската градина много приличат на етапите, през които минаваме, когато загубим нещо или някой важен в живота си. И това е така, защото, тръгвайки на градина, детето губи досегашния си начин на живот.

Добре е да разбираме какво се случва с него през този период, за да можем да му помогнем да се справи по-успешно.

 Първи етап: шок, отрицание.

Децата обикновено се съпротивляват: „Не, няма да ходя на градина!“.

Това е естествена и нормална реакция.

 Втори етап: детето разбира, че детската градина е неизбежна.

В този момент обикновено се проявява агресия. Детето може да ни отблъсква, да бута, да плюе, да удря майка си, другите деца, учителя. Тази агресия всъщност е насочена към това, което се случва с него.

Трети етап: детето започва да се пазари.

Ако вече говори, то започва да задава въпроси: А не може ли да идвам с теб на работа? А не може ли да не ходиш на работа и да ме гледаш? А може ли да остана с баба?

Ако все още не говори, може да се проявят психосоматични симптоми – температура, болки в корема.

 Четвръти етап: тъга.

Тъга, дори мъка, проявяваща се в проливни и горчиви сълзи. Детето страда, оплаква промяната и новия свят, в който се налага да бъде далеч от дома и мама.

 Пети етап: смирение и приемане.

Детето започва да открива положителните страни на детската градина.

Всяко дете минава през тези етапи, но при някои те протичат по-тежко. Детето може да се задържи на определени състояния – агресия или плач, а може и да премине през всички тях по няколко пъти, за дълъг период от време.

За да помогнем, е важно:

• да разбираме какво се случва с детето в конкретния момент;
• да запазваме спокойствие, защото съзнаваме, че това е определен период, който ще отмине.

 От какво зависи кога и как детето ще се справи?

От неговия темперамент. Ако детето е интровертно, то задържа емоциите в себе си и когато стигне до етапа на пазаренето, просто може да промени поведението си, да експериментира: Какво ще стане, ако стана по-послушен? Дали тогава ще ме оставят вкъщи?

 Кога родителите трябва да се тревожат?

Ако детето „заседне“ в един от етапите (например в агресията) и не успява да премине към следващия.

Как можем да помогнем в такъв случай?

Да му предоставим възможност да изрази тази агресия, а не да го принуждаваме да я скрие в себе си. Това не означава, че може да удря мама или другите деца, но можем да му поставим граници на позволеното – може да удря възглавницата, да повика, да скача върху нещо меко.

 Важно е да вярвате, че детето ви е достатъчно силно и ще се справи. Ако проявявате съмнение, тревога, притеснение – то ще усети и ще реагира спрямо вашата представа за него.

Източник: Анна Быкова, Фрагмент онлайн-курса “Дела САДовыe"

Тест "Нуждае ли се детето ми от логопед"?

ТЕСТ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НУЖДИТЕ НА ДЕТЕТО ОТ КОНСУЛТАЦИЯ С ГОВОРЕН ТЕРАПЕВТ /ЛОГОПЕД/  ВЪВ ВЪЗРАСТТА ОТ 1 ДО 6 ГОДИНИ

Моля попълнете тази част от формуляра, която се отнася до навършената календарна възраст на детето Ви:

До края на 1-вата година (12 месеца)

Ако детето демонстрира някои от следните симптоми, моля маркирайте!

 Не гука в края на 3-тия месец

 Не произнася верига от срички в края на 6-тия месец – липсва лепетна реч

 Не се усмихва, когато му се говори 

 Не звукоподражава на различни шумове от близко битово обкръжение (как бръмчи мотора и др.) и/или животни в края на 9-тия месец

 Не търси познат човек или предмет при назоваване в края на 12-тия месец

 Не прави опити за продуциране на кратки думи и звукоподражания в края на 12-тия месец

 Не разбира прости инструкции от типа „ела”, „дай”, „махни за довиждане” и др.

 Не играе различно с различни играчки – стереотипност в игрите

 Не се радва при похавала или когато изпълни задача

 Не може да постави две кубчета едно над друго

 Не пристъпва самостоятелно или с опора

 Не изпълнява поръчки по словесни указания

До края на 2-рата година (24 месеца)

Ако детето демонстрира някои от следните симптоми, моля маркирайте!

 Не може да се качва и слиза по стълби с опора

 Не влиза във взаимодействие с деца

 Не чертае вертикални и хоризонтални линии по подражание

 Служи си с по-малко от 10 осмислени думи

 Не говори

 Не изпълнява добре поръчки

 Не може да държи молив и да оставя следи 

 Не се опитва да бъде самостоятелно

 Не поддържа стабилен очен контакт при общуване

 Не проявява интерес към връстници

 Не използва играчките по предназначение

До края на 3-тата година (36 месеца)

Ако детето демонстрира някои от следните симптоми, моля маркирайте!

 Не имитира възрастните и другарчетата си

 Има ограничен диапазон от емоции, които изразява

 Не може лесно да се отдели от родителите си

 Не следва инструкция от три-четири части 

 Не разпознава и идентифицира  познати обекти и картини

 Не разбира по-голяма част от изреченията 

 Не разбира смисъла на предлозите „на”, „в”, „зад” 

 Не използва изречения с дължина 3-4 думи 

 Не може да каже своето име, възраст и пол 

 Не използва местоимения (аз, ти, мен, ние, те) 

 Не образува правилно някои форми на множествено число 

 Непознатите не разбират по-голяма част от речта му 

 Не държи молива в правилната позиция за писане 

 Не може да отвива и завива капачка на буркан, болтчета и винтове 

 В игрите си не се вживява в роля

 Не може да разкаже свързана история от няколко изречения

До края на 4-тата година (48 месеца)

Ако детето демонстрира някои от следните симптоми, моля маркирайте!

 Не може да хвърли топка над главата си 

 Не може да подскача на място 

 Не може да кара колело на три колела

 Не може да хване тебешир между палеца и пръстите 

 Трудно драска 

 Не може да сглоби 4 блокчета на конструктор 

 Продължава да плаче и хленчи когато родителите ги няма 

 Не демонстрира интерес към интерактивни игри 

 Игнорира присъствието на деца 

 Не разговаря с други хора освен с членовете на семейството 

 Не играе измислени игри 

 Съпротивлява се при обличане/събличане, лягане, ходене до тоалетна 

 Въргаля се по земята без контрол когато ядосано или оттегчено 

 Не може да прерисува кръг 

 Не използва изречения с повече от три думи 

 Не използва мен и теб правилно 

 Демонстрира сериозна загуба на умения, които вече е придобило

До края на 5-тата година (60 месеца)

Ако детето демонстрира някои от следните симптоми, моля маркирайте!

 Има плахи и боязливи действия 

 Много е агресивно 

 Не може да се отдели от родителите, силно протестира 

 Лесно се разсейва и трудно се концентрира върху определена дейност за повече от 5 минути 

 Не показва голям интерес да играе с деца 

 Отказва да отговаря на въпроси или отговаря вяло и кратко 

 Рядко използва фантазия или имитация когато играе 

 През по-голяма част от времето е тъжно 

 Не се въвлича в различни дейности 

 Избягва възрастните и децата 

 Не демонстрира широк спектър от емоции 

 Има проблеми при хранене, обличане или ходене до тоалетна 

 Не може да разграничи реалност от фантазия 

 Изглежда ненужно пасивно 

 Не може да разбира инструкции от две части, в които има предлог („Сложи куклата на леглото и сложи топката под масата”.) 

 Не може да каже правилно първото и фамилното си име 

 Не употребява правилно множествено число и минало време 

 Не разказва за преживяното през деня и за своите емоции 

 Не може да построи кула от 6-9 части 

 Не държи правилно тебешир или пастел 

 Трудно се съблича 

 Не може да си мие зъбите 

 Не може да си мие и изтрива ръцете 

 Демонстрира сериозна загуба на умения, които вече е придобило

 Има неправилно звукопроизношение, говори неясно

До края на 6-тата година (72-ри месец)

Ако детето демонстрира някои от следните симптоми, моля маркирайте!

 Затруднява се да разкаже 3 до 5 епизода от една случка

 Изразява се с прости изречения

 Има беден речник

 Не може да определи начало и край на разказ

 Не може да обясни значението на дума

 Не използва правилно понятията за време -  вчера, днес, утре

 Не пита за значението на непознати думи

 Не отговаря на въпрос „Защо...?”

 Не може да води диалог

 Затруднява се да определи местоположение и посока

 Детето има звукопроизносителни проблеми, които не се компенсират с израстването

 Има проблеми в движенията и координацията – несръчно, тромаво, трудно пази равновесие. Доста по-късно в сравнение с връстниците си се научава да бяга, катери, кара колело

 Трудно запомня детски рими и песни

 Бързо забравя случки и разкази

 Не може да преразказва логично и хронологично случки от ежедневието

 Проблеми във фината моторика – изостава спрямо другите деца в уменията за самообслужване( все още изпитва затруднения при обличане и закопчаване на копчета, обуване на обувки, връзване на връзки, въпреки усилията на възрастните), не владее добре фините движения на пръстите на ръцете си

 Трудно се справя или изобщо не умее да рисува хора, дървета и къщи

 Има проблеми с вниманието, трудно се концентрира, лесно се разсейва от външни дразнители, привлича го всичко наоколо

 Трудно разпознава социалните ситуации – има трудности или не може да разбере какво  е отношението на другите към него, не разбира езика на тялото

 Наблюдава се свръхактивност – детето трудно седи на едно място, непрекъснато се движи, не довършва нещата, които започва

 Неспособност да следва указания. Често не успява да изпълни инструкция, която изисква няколко последователни действия

 Не може да запомни трайно цифри и букви

ДАННИ ЗА ДЕТЕТО:

Име и фамилия:

Рождена дата: 

Особености, свързани с бременност и раждане на майката:

Среда, в която се отглежда детето (членове семейство, институция, разведени родители, многодетно семейство и др.): 

Възраст на проговаряне /първи осмислени думи/: 

Възраст на самостоятелно прохождане: 

Посещава ли детето ясла/детска градина: 

Има ли някакви заболявания: 

Има ли проблем със сън, апетит: 

Има ли близки родственици, които да са късно проговорили или да са имали някакви езико-говорни проблеми: 

Мобилен номер на родител за контакт:  

Изпратете попълненият тест на sivvenafoundation@gmail.com и до няколко работни дни очаквайте отговор с резултат от теста и препоръки от специалист ЛОГОПЕД!

Стилове на родителско поведение

 

Връз­ка­та меж­ду де­те­то и ро­ди­те­ли­те за­поч­ва още от раж­да­не­то и тя ще има дра­ма­тич­но зна­че­ние за раз­ви­ти­е­то на де­те­то. Тя мо­же да по­мог­не на де­те­то да ста­не то­ва, ко­е­то ис­ка да ста­не, но мо­же да при­чи­ни и мно­го бол­ка, от­ча­я­ние, не­си­гур­ност, от­чуж­де­ност, враж­деб­ност и по тра­ги­чен на­чин да се от­ра­зи в це­лия жи­вот.        Ако се из­пол­з­ват из­ме­ре­ни­я­та: топ­ло­та и от­го­вор­ност – бе­зот­го­вор­ност и от­х­вър­ля­не, ог­ра­ни­че­ние и при­ну­да – не­ог­ра­ни­че­ние и неп­ри­ну­да, ще се обо­со­бят че­ти­ри ти­па ро­ди­те­ли: ав­то­ри­те­тен, ав­то­ри­та­рен, оп­ро­ща­ващ и неб­ре­жен. Ав­то­ри­та­рен тип ро­ди­те­ли:        То­ва са ог­ра­ни­ча­ва­щи­те ро­ди­те­ли, из­пол­з­ва­щи ка­то стил на­ка­за­ни­е­то, изис­к­ва­щи от де­ца­та да след­ват ука­за­ни­я­та, да ува­жа­ват ра­бо­та­та и уси­ли­я­та. Тях­но­то по­ве­де­ние се от­ли­ча­ва с пос­та­вя­не­то на мно­го ог­ра­ни­че­ния и уп­раж­ня­ва­не­то на си­лен кон­т­рол. Де­ца­та на то­зи тип ро­ди­те­ли се от­ли­ча­ват със со­ци­ал­на не­ком­пе­тен­т­ност (не уме­ят са­ми да взе­мат ре­ше­ния, не мо­гат са­ми да се спра­вят). Те са тре­вож­ни, без ини­ци­а­ти­ва.               Си­ло­ви­те ме­то­ди за дис­цип­ли­на ги пра­вят по-аг­ре­сив­ни.        Ав­то­ри­тар­ни­ят ро­ди­тел при­те­жа­ва след­ни­те ка­чес­т­ва:        - ри­гид­ност – та­зи наг­ла­са под­дър­жа оп­ре­де­ле­ни вяр­ва­ния, да­же в си­ту­а­ции, ко­га­то те ня­мат дос­та­тъч­но обяс­ни­тел­ни въз­мож­нос­ти;        - не­то­ле­ран­т­ност към не­оп­ре­де­ле­ност­та – то­зи тип ро­ди­те­ли из­пит­ват зат­руд­не­ния в си­ту­а­ции, ко­и­то не са яс­но оп­ре­де­ле­ни.        Ав­то­ри­тар­ни­ят ро­ди­тел от­каз­ва да при­е­ме иде­и­те на сво­и­те де­ца, ко­га­то те не съв­па­дат с не­го­ви­те. Той изис­к­ва под­чи­не­ние и ува­же­ние и то­ва съз­да­ва враж­деб­ност. Ако се из­пол­з­ва мо­де­ла на Фройд за съз­на­тел­но­то и без­съз­на­тел­но­то, враж­деб­ност­та към ро­ди­тел­с­кия ав­то­ри­тет ще се из­ра­зи в не­съз­на­тел­на фор­ма, за­що­то съз­на­ни­е­то не мо­же да я при­е­ме. Но то­ва не оз­на­ча­ва, че нат­ру­па­на­та враж­деб­ност, ко­я­то е по­тис­на­та от съз­на­ни­е­то на де­те­то, ня­ма да из­ле­зе на по­вър­х­ност­та от­но­во.        Чрез из­пол­з­ва­не­то на си­ла ав­то­ри­тар­ни­ят ро­ди­тел се опит­ва да пос­тиг­не си­гур­ност. Ав­то­ри­тар­ност­та не пред­по­ла­га ува­же­ние. Тя се ос­но­ва­ва на стра­ха от още­тя­ва­не, от под­це­ня­ва­не и за­то­ва чес­то се из­ра­зя­ва в под­це­ня­ва­не на дру­ги­те, за да се пос­тиг­не при­вид­на си­гур­ност, да се скрие не­ус­пе­хът и сла­бост­та.        Ав­то­ри­тар­ност­та при ро­ди­те­ли­те мо­же да при­до­бие раз­лич­ни и мно­го из­тън­че­ни фор­ми. Но кол­ко­то и да са раз­лич­ни, те ви­на­ги се обе­ди­ня­ват око­ло ед­но об­що на­ча­ло – нуж­да­та от до­ми­ни­ра­не. То­зи стре­меж мо­же да е не­о­съз­нат и да се крие под раз­лич­ни мас­ки: “пре­ка­ле­на доб­ро­та”, “мъ­че­ни­чес­т­во”, “свръх­заг­ри­же­ност”...        Ето ня­кол­ко слу­чая на до­ми­ни­ра­не (по Пи­ер Да­ко, 1995)        Жак е ве­че мла­деж, но май­ка му все още смя­та, че е нес­по­со­бен да из­вър­ши ни­що без нея. Един ден Жак тряб­ва да пре­не­се в са­ло­на чуп­лив пред­мет. Ни­що по-не­о­бик­но­ве­но от то­ва! И за де­сет­хи­ля­ден път май­ка му се на­мес­ва: “Вни­ма­вай... пред­по­чи­там са­ма да го за­не­са... Ще бъ­де по-доб­ре, ако ме ос­та­виш да го опа­ко­вам за по-си­гур­но... Вни­ма­вай да не се под­х­лъз­неш... Вни­ма­вай... не бър­зай... Ама не го сграб­ч­вай та­ка гру­бо!... Ча­кай! Ос­та­ви, ще го за­гъ­на във вес­т­ник...” И мла­де­жът, оз­ло­бен и от­ча­ян, из­к­ре­щя­ва: “Пре­на­сял съм тол­ко­ва не­ща през всич­ки­те те­зи го­ди­ни, чу­ваш ли! Да съм счу­пил не­що ня­ко­га? Да не мис­лиш, че съм още на три го­ди­ни!” Нап­раз­но. И тя за­поч­ва от­но­во: “Не, но вни­ма­вай все пак...” В края на кра­и­ща­та из­то­щен, мла­де­жът със стра­хот­на ярост за­по­кит­ва пред­ме­та на по­да, къ­де­то се раз­би­ва на хи­ля­ди пар­че­та, и из­ли­за, без да ка­же ду­ма. След та­зи сце­на май­ка­та зак­лю­ча­ва: “Ка­къв неб­ла­го­дар­ник... а аз нап­ра­вих всич­ко за не­го.”        Ето как­во спо­де­ля Ив за пре­жи­вя­ва­нията си, свър­за­ни с ав­то­ри­тар­ност­та:        Ни­ко­га не съм мо­гъл да из­вър­ша не­що, до­ри и ни­щож­но, без тя да ми нат­ра­пи по­мощ­та си... не мо­га да го обяс­ня... Бе­ше тол­ко­ва из­то­щи­тел­но, че ми иде­ше да из­чез­на вдън зе­мя... Или без да ме зак­ри­ля... и да ме гле­зи на всич­ко от­го­ре... Да нап­ра­вя па­кет? Най-обик­но­вен па­кет?... Ня­ма­ше на­чин да го стря сам... Ле­ля бе­ше там, за­ле­пе­на за мен, за­ле­пе­на за па­ке­та... Сле­де­ше как пос­та­вям и най-нез­на­чи­тел­ния пред­мет... И то­ва все­ли ден, раз­би­ра­те ли?... А ко­га­то по ня­ко­га с гру­бост ус­пя­вах да нап­ра­вя не­що сам, я чув­с­т­вах на две крач­ки зад мен как ме гле­да... Чув­с­т­вах се ка­то пъ­лен глу­пак, ка­то че ли още бях на три го­дин­ки... И то­ва про­дъл­жи це­ли осем­на­де­сет го­ди­ни!... Не мо­жех да се раз­бун­ту­вам! Тя мис­ле­ше, че го пра­ви за доб­ро, без да си да­ва смет­ка, че е ужас­но ав­то­ри­тар­на въп­ре­ки “доб­ро­та­та” си... Бе­ше мни­тел­на... ос­вен то­ва на­му­се­на и чув­с­т­ви­тел­на, ко­га­то ня­кой й про­ти­во­ре­че­ше!        Ав­то­ри­тар­ни­ят стил во­ди до под­чи­не­ние, уни­же­ние, из­то­ще­ние, до от­не­ма­не на въз­мож­ност­та на де­те­то да по­е­ме от­го­вор­ност за сво­и­те дейс­т­вия. Тук ав­то­ри­тар­ност­та се из­ра­зя­ва не със за­по­ве­ди, а ка­то про­я­ва на обич. То­ва е, ко­е­то Пи­ер Жа­не на­ри­ча “лю­бов­на ма­ния” – стре­ме­жа да бъ­да неп­ре­къс­на­то оби­чан, да се гри­жат за мен, да ме гле­зят, да се вър­тят око­ло мен, не мо­га да поз­во­ля да се слу­чи не­що, в ко­е­то не учас­т­вам и не мо­га да имам кон­т­рол; то­ва спо­ред Жа­не оз­на­ча­ва в ни­ка­къв слу­чай да не бъ­да уко­ря­ван, да не по­на­сям и най-дреб­ни на­пад­ки, всич­ки, ко­и­то съ­жи­тел­с­т­ват с мен, тряб­ва да се съ­об­ра­зя­ват с мо­е­то мне­ние, да из­бяг­ват хлен­че­щи­те си уп­ре­ци и по­зи­те на “мъ­че­ни­ци”.        Ав­то­ри­тар­ност­та мо­же да се из­ра­зи в още ед­на по-ме­ка фор­ма – та­ка на­ре­че­на­та ав­то­ри­тар­на пре­да­ност. След­ва­щи­ят фраг­мент по­каз­ва същ­ност­та на то­зи тип ав­то­ри­тар­ност:        От де­сет го­ди­ни жи­вея с ба­ба си – спо­де­ля Пол. – Не зная да­ли я оби­чам, или мра­зя, ве­ро­ят­но и две­те... Ба­ба ми е мно­го пре­да­на, пре­ка­ле­но!... Тя ви­на­ги ми на­ла­га то­ва, ко­е­то смя­та, че е най-доб­ро за мен... до­ри съв­сем да не от­го­ва­ря на то­ва, ко­е­то аз же­лая. Тя до­ри не чу­ва за лич­ния ми вкус и мне­ние... Нат­рап­ва ми пре­да­ност­та си, по­мощ­та си и съм длъ­жен всич­ко да прег­лъ­щам, за­що­то ина­че се му­си и ме уп­рек­ва... по­ня­ко­га гне­вът ми из­б­лик­ва и ста­вам ужас­но бру­та­лен, тъй ка­то вся­ко обяс­не­ние е без­с­мис­ле­но, тя не раз­би­ра, че и аз мо­же да имам лич­ни же­ла­ния...        От­к­ри­та­та ав­то­ри­тар­ност е из­ра­зе­на чрез нат­рап­ли­ва пре­да­ност. То­зи тип ро­ди­те­ли вну­ша­ват, че те тряб­ва да вър­шат всич­ко вмес­то де­ца­та. Те съз­да­ват усе­ща­не­то, че де­ца­та са нес­по­соб­ни за как­во­то и да би­ло. Ис­кат от тях са­мо да им бла­го­да­рят и по то­зи на­чин ук­реп­ват вът­реш­на­та си си­гур­ност. Те ис­кат “са­мо да бъ­дат оби­ча­ни”, ко­е­то оз­на­ча­ва да не им се про­ти­во­ре­чи и да им се бла­го­да­ри. Те са все­от­дай­ни, оли­цет­во­ре­ние на доб­ро­та­та, но ис­кат то­ва да се знае. Обик­но­ве­но ре­ак­ци­я­та сре­щу то­зи ав­то­ри­та­ри­зъм е емо­ци­о­на­лен бунт, страх, нап­рег­на­тост, по­тис­нат гняв, лъ­жи, уг­ри­зе­ния, ви­на. Ав­то­ри­тет­ни­ят тип ро­ди­те­ли        То­ва са оку­ра­жа­ва­щи­те към са­мос­то­я­тел­ност ро­ди­те­ли, без да сне­мат ог­ра­ни­че­ни­я­та и кон­т­ро­ла вър­ху по­ве­де­ни­е­то на де­ца­та. Те се от­на­сят с топ­ли­на и прид­ру­жа­ват ог­ра­ни­че­ни­я­та или на­ка­за­ни­я­та с под­роб­ни обяс­не­ния. Де­ца­та на то­зи тип ро­ди­те­ли се от­ли­ча­ват със со­ци­ал­на ком­пе­тен­т­ност, от­го­вор­ност и по­ло­жи­тел­на са­мо­о­цен­ка.        То­зи тип ро­ди­те­ли при­те­жа­ват ня­кол­ко наг­ла­си:        - на при­е­ма­не – те се от­на­сят то­ле­ран­т­но към мне­ни­я­та и же­ла­ни­я­та на де­ца­та, не на­ла­гат със си­ла сво­е­то мне­ние и не се стре­мят да под­чи­нят де­те­то, ка­то на­ла­гат вър­ху не­го соб­с­т­ве­на­та си мя­ра за съ­вър­шен­с­т­во; те про­я­вя­ват емо­ци­о­нал­на топ­ло­та и от­зив­чи­вост;        - на раз­би­ра­не – те се опит­ват да раз­бе­рат си­ту­а­ци­я­та от глед­на точ­ка на де­те­то, не из­бър­з­ват със зак­лю­че­ни­я­та, пре­ди да са из­с­лу­ша­ли обяс­не­ни­я­та на де­те­то и да са от­к­лик­на­ли на не­го­ви­те пре­жи­вя­ва­ния. Поз­во­ля­ва­що – ин­ди­фе­рен­тен тип ро­ди­те­ли        То­ва са ро­ди­те­ли­те, ко­и­то не се ин­те­ре­су­ват от жи­во­та на сво­и­те де­ца. Те­зи де­ца се от­ли­ча­ват със сла­ба со­ци­ал­на ком­пе­тен­т­ност и са­мо­кон­т­рол. То­зи тип ро­ди­те­ли не зна­ят мно­го за де­цата си, за тях­но­то по­ве­де­ние, при­я­тел­с­т­ва, ин­те­ре­си, проб­ле­ми. Де­ца­та се нуж­да­ят от сво­и­те ро­ди­те­ли и ко­га­то не по­лу­чат гри­жа и вни­ма­ние, те сти­гат до убеж­де­ни­е­то, че в жи­во­та на ро­ди­те­ли­те има мно­го по-зна­чи­ми не­ща от са­ми­те тях. Те­зи де­ца имат слаб са­мо­кон­т­рол и не мо­гат доб­ре да се спра­вят със сво­я­та не­за­ви­си­мост. Поз­во­ля­ва­що – про­ща­ващ тип ро­ди­те­ли        То­ва са ро­ди­те­ли, ко­и­то се ин­те­ре­су­ват от сво­и­те де­ца, те жи­ве­ят с тех­ни­те проб­ле­ми, но без да уп­раж­ня­ват кон­т­рол вър­ху тях или да пос­та­вят изис­к­ва­ния. Те­зи де­ца са со­ци­ал­но не­ком­пе­тен­т­ни, със слаб са­мо­кон­т­рол. Ро­ди­те­ли­те на мо­гат да се спра­вят със сво­и­те де­ца, те за­поч­ват да пра­вят то­ва, ко­е­то ис­кат, и та­ка не се на­у­ча­ват да кон­т­ро­ли­рат сво­е­то по­ве­де­ние. По­ня­ко­га то­зи тип ро­ди­те­ли съз­на­тел­но не пос­та­вят ог­ра­ни­че­ния, во­де­ни от иде­я­та, че ко­га­то то­ва е съ­че­та­но с топ­ло­та, ще по­мог­не на де­те­то да раз­вие сво­я­та кре­а­тив­ност. Де­ца­та ис­кат мно­го чес­то тех­ни­те же­ла­ния да бъ­дат за­до­во­ле­ни не­за­бав­но, те не из­пит­ват осо­бе­но ува­же­ние към дру­ги­те и имат проб­ле­ми със са­мо­кон­т­ро­ла. Те са не­по­пу­ляр­ни сред връс­ни­ци­те си.   Как се от­ра­зя­ват ти­по­ве­те ро­ди­тел­с­ки стил вър­ху де­ца­та?          РО­ДИ­ТЕЛ­С­КИ СТИ­ЛО­ВЕ        Ав­то­ри­тар­ни ро­ди­те­ли: ри­гид­но под­дър­жа­не на пра­ви­ла­та; кон­ф­рон­ти­ра­не и на­каз­ва­не на ло­шо­то по­ве­де­ние, из­ра­зя­ва­не на гняв и не­о­доб­ре­ние; пра­ви­ла­та не са яс­но обоз­на­че­ни, въз­г­ле­дът за де­те­то е, че се ръ­ко­во­ди от не­кон­т­ро­ли­ра­ни и не­же­ла­тел­ни им­пул­си, дет­с­ки­те мне­ния и же­ла­ния не се взе­мат под вни­ма­ние, нас­то­я­ва­не за стро­го след­ва­не на пра­ви­ла­та, до­ри, ко­га­то бу­дят съп­ро­ти­ва, сту­де­ни от­но­ше­ния и съп­ри­час­т­ност към то­ва, ко­е­то ста­ва с де­те­то, ня­ма пла­ни­ра­не на съв­мес­т­ни дейс­т­вия.        Кон­ф­лик­т­ни и драз­не­щи де­ца: срах­ли­вост, тъ­га и не­щас­т­ност, лес­но раз­д­раз­ни­ми, ле­ни­ви, враж­деб­ни, из­пъл­не­ни с ви­на, стре­си­ра­ни, аг­ре­сив­ни, нед­ру­же­люб­ни, без­цел­ни        Ав­то­ри­тет­ни ро­ди­те­ли: пот­вър­ж­да­ват и обяс­ня­ват не­об­хо­ди­мост­та от пра­ви­ла­та, не се под­да­ват на дет­с­ки на­тиск, кон­ф­рон­ти­ра­не с не­под­чи­не­ни­е­то, де­мон­с­т­ри­ра­не на не­у­до­вол­с­т­вие и огор­че­ние ка­то от­го­вор на ло­шо­то по­ве­де­ние, де­мон­с­т­ри­рат удо­вол­с­т­вие от по­ло­жи­тел­но­то по­ве­де­ние и оказ­ват под­к­ре­па, пра­ви­ла­та са яс­ни, дет­с­ки­те мне­ния и же­ла­ния се об­съж­дат и се при­ла­гат ал­тер­на­ти­ви, де­мон­с­т­ри­ра­не на очак­ва­не за под­хо­дя­що по­ве­де­ние, топ­ло­та и съп­ри­час­т­ност, пла­ни­ра­не на дос­та­вя­щи ра­дост съ­би­тия и дей­нос­ти, обу­ча­ва­не на нор­ми        Дру­же­люб­ни де­ца: до­бър са­мо­кон­т­рол, са­мо­у­ва­же­ние, ви­со­ко рав­ни­ще на ак­тив­ност, топ­ло­та, заг­ри­же­ност, дру­же­люб­ност, доб­ро спра­вя­не със стре­са, ин­те­рес и лю­бо­пит­с­т­во, же­ла­ние за съв­мес­т­ност, ори­ен­ти­ра­не към ус­пе­ха.        Раз­ре­ша­ва­що – оп­ро­ща­ващ: пра­ви­ла­та не са яс­ни, не се изис­к­ва тях­но­то спаз­ва­не, от­с­тъп­ва­не пред на­тис­ка на де­те­то, нес­вър­за­ност при дис­цип­ли­ни­ра­не­то, сла­би изис­к­ва­ния и очак­ва­ния за зря­ло и не­за­ви­си­мо по­ве­де­ние, пре­неб­рег­ва­не или при­е­ма­не на ло­шо­то по­ве­де­ние, скри­то без­раз­ли­чие, гняв и раз­д­раз­ни­тел­ност, уме­ре­на топ­ло­та, сти­му­ли­ра­не на сво­бод­но­то из­ра­зя­ва­не на им­пул­сив­ни­те же­ла­ния           Им­пул­сив­но – аг­ре­сив­ни де­ца: съп­ро­ти­ва и не­под­чи­не­ние на изис­к­ва­ни­я­та на въз­рас­т­ни­те, не­у­ве­ре­ност, лип­са на цел, из­бух­ли­вост, аг­ре­сив­ност, лес­на раз­д­раз­ни­тел­ност и бав­но връ­ща­не на доб­ро­то нас­т­ро­е­ние, им­пул­сив­ност, без­цел­ност, стре­меж към до­ми­ни­ра­не.          Си­гур­ност­та във връз­ка­та с ро­ди­те­ли­те на­соч­ва де­те­то към из­с­лед­ва­не на све­та и от­к­ри­ва­не­то на сво­е­то мяс­то в не­го. То­ва пос­та­вя на­ча­ло­то на раз­ви­ти­е­то на ав­то­ном­нос­та и са­мо­ак­ту­а­ли­зи­ра­не­то, по­е­ма­не­то на от­го­вор­ност­та за соб­с­т­ве­ния жи­вот.

 

Филм за Монтесори с руски субтитри

ЧАСТ 1

ЧАСТ 2

Терапевтичен албум за корекция на езикови дефицити

 

Допълнителна информация

Образователни видеа за Монтесори метода

 

Заекването при децата

 

Закъснение в говора на детето

 Различните дискусии от личен и професионален характер, лекции и пледирания, телевизионните и радиопредавания, стационарните и мобилни телефони и още безброй други приложения на речта разкриват изключителната важност на говора в човешкия живот. В действителност приравняваме лекотата в говора с умствените способности и успеха.

 

С приемането на говора като крайъгълен камък в развитието на човека младите родители винаги са в напрежение кога ще чуят първите думички от ангелчето си. По принцип повечето деца следват определен ход на развитие на говора и ако в някой от стадиите му се появи закъснение или блокиране, родителите се притесняват, считайки, че от това следват и други по-сериозни проблеми.

 

Все пак мама и татко трябва да знаят, че както Айнщайн, така и други известни учени, икономисти, журналисти и дори ритори (Демостен, напр. не е могъл да произнася “р”) са проговорили късно или пък са имали проблеми в говора.

Следователно закъснението в говора или някое друго усложнение, свързано с него, не означава непременно нисък интелект.

 

Кога закъснението в говора е просто въпрос на време, приспособяване и индивидуалност?

 

Както при всички човешки функции, така и говорът следва определен ход на развитие. Няко дечица проговарят на 10-месечна възраст, други – на годинка и половина, а и по-късно. Тяхното развитие може да бъде повлияно от външни фактори, както и от генетичните им заложби. Ако в рода е регистриран случай на закъснение в говора или ако някое дете расте в среда, в която се говорят два езика, би могло проговарянето да закъснее. Но и дори когато започне да говори, възможна е появата на по-малки или по-големи проблеми, тъй като това дете се нуждае от по-голямо време на адаптация.

 

Някои дечица проговарят по-късно, защото предпочитат да научат нещо ново в някоя друга сфера, напр. в движението, в рисуването и др. Други, въпреки че са започнали да говорят на около 8-месечна възраст, спират за определено време и отново започват, говорейки толкова правилно и чисто, че изненадват приятно родителите си. Затова много е важно родителите да знаят, че развитието на речта варира и че не трябва да сравняват езиковия напредък на детето си с този на други деца.

Също от полза е да знаем, че по средно статистически данни момичетата проявяват способността да проговарят по-бързо от момчетата, при които съвсем не е рядкост да закъсняват с говора, тъй като между другото се занимават с “нещо по-интересно” като напр. да изучават заобикалящия ги свят. Дечица, които имат по-големи братчета или сестричета, също е възможно да проговорят по-късно, тъй като по-големите деца говорят вместо тях или поради това, че и тези по-големи братчета и сестричета са закъснели с говора.

 

МОТО: В говора и в речта, както и във всички биопсихологични сфери, всеки индивид следва своя темп на развитие.

 

Кога закъснението в говора се дължи на нервна аномалия или на затруднения в заучаването?

 

Съществуват обаче определени възрастови граници, които щом детето премине, би трябвало да се потърси мнението на специалист. В случай че говорът и речта на малкото се развиват значително по-бавно от нивото на развитие на говора и речта на връстниците му, не трябва да се утешаваме с фразата “няма нищо, малко е – ще проговори по-късно”.

 

Закъснението в говора може да се дължи на ред проблеми в развитието на нервната система, напр. аутизъм, глухонямост, дислексия и т.н.  Ако детето закъснее да проговори с повече от два месеца от нормалното или изведнъж спре да употребява дори думите, които е говорило преди, тогава трябва да наблюдавате и за наличието на други признаци на усложнение, каквито са напр.:

 

-        Общо закснение в развитието, в движенията, във вървенето, в умствената сфера.

-        Не жестикулира и не посочва с пръстче след първия си рожден ден. Не синхронизира много движения.

-        Не комуникира с очите, не проследява с лекота различни движения, затруднява се при имитирането на звуци, не  прави опит да показва с очите, не дава признаци, че прави разлика между хората и предметите, не се занимава  с градивни игри (напр. да построи къщичка с кубчета или да приспи куклата).

-        След 8 – 9  месечна възраст използва все още само гласни.

-        Не произнася нито една дума след 16-месечна възраст.

-        Подрежда играчките една до друга, но не играе с тях. Хвърля играчките.

-        Опитва се да говори, но не може, нервира се и плаче.

-        Не показва, че разбира какво му говорите, ако не придружавате думите с пояснителни жестове.

-        Не ви чува, ако стоите зад него.

 

Вероятни причини за проблемите в говора и речта

 

1.     Физиологични причини.

Аномалии в анатомията на устната кухина, стоматологични проблеми (диспласии) и патологични състояния като мозъчна парализа, недочуване, афазия.

 

2.     Усложнения в развитието

Проблемите в говора и речта е възможно да представляват симптом на патологично състояние на развитието, каквито са аутизмът, умствената недостатъчност и др.

 

3.     Външни фактори.

Детето се развива в околна среда с недостиг на дразнители.

 

Какво трябва да знаят  родителите за езиковото и речево развитие на своите деца

 

 

І .   По какви маркери можем да се ориентираме дали детето ни се развива правилно?

                     -  трябва да гука на 2-4 месечна възраст;

                     - трябва да се обръща по посока на гласа на майката или някакъв силен звук;

                     -  на 6-7 месечна възраст  обикновено се появява така наречената “лепетна реч” – детето бъбри чрез произнасяне на сричики. Тези срички не са  говор, но подготвят детето за  това. Важно е да се знае , че някои деца  не  преминават през този стадии и това не е патология;

                     - около една годишна възраст  трябва да се появят първите осмислени думи – и в пасивния и в активния речник;

                      - на 2 години и 6 месечна възраст трябва да се появи първата фраза – две или три думи свързани смислово.

                     - на 3 години едно дете  трябва да знае и да използва в речника си около 800-1000 думи. Да задава въпроси, да може да разказва кратка ситуация.

 

 

ІІ.  Ако едно дете закъснява в своето езиково и речево развитие  за какво трябва да мислим?

 

-        дали детето чува добре – трябва да се направи специализирано изследване на слуха ;

-        дали детето няма тежки  моторни увреждания от типа на парализи и др.;

-        дали детето  живее в среда, в която на му се говори правилно или се говори на два или няколко езика;

-        дали детето няма умствена изостаналист – може да се  направи изследване на интелекта чрез специализирани тестове;

-         дали детето няма аутизъм – диференцирането е много трудно и изисква продължително наблюдение. Основен маркер е  как детето  се поддава на логопедичната терапия;

-        дали детето е преживяло някакъв шок  точно в периода на интензивно  езиково и речево развитие;

-        дали няма някакви скрити  дефекти на устните и твърдото и мекото небце;

-        дали детето няма дисфазия на развитието ( алалия).

 

III. Какво трябва да правим?

        

 

-        да  направим преглед с опитен специалист;

-        да сме сигурни , че детето чува добре;

-        да се започне адекватна медикаментозна терапия ( лекарствата подпомагат , но самостоятелно няма да развият говора );

-        да се стимулира контакта на детето със себеподобни – да се включи в детски колектив;

-        да се започне специализирана логопедична терапия;

-        родителите да се включат активно в терапевтичния процес. Те трябва да станат Ко терапевти на логопеда.

-        да се запази спокойствие и да не се коментира пред детето  неговия проблем, защото то ще развие чувство за вина пред мама и татко.

-        да назовават пред детето  предметите и явленията от дома и бита- най-напред с кратки думи, а по- късно и с изречения;

-        да се опитват  да насочват детето да ги гледа при говорене;

-        да стимулират по всякакъв естествен начин движение на устните и езика.

 

IV. Прогноза

       

 

                      Прогнозата за развитие на езика и речта е оптимистична- обикновено тези деца проговарят и могат да използват думите при комуникация.

                      Проблемите се появяват , когато  сме закъснели и когато детето тръгне на училище – тук езиковата и речева  система се натоварва твърде много и тъкмо тези деца имат проблеми с овладяване на учебния материал.

 

 

В зависимост от възрастта, би трябвало да сте на щрек, ако детето:

 

на 18 месеца произнася само гласни и изобщо съгласни и използва една дума, за да изрази много понятия.

на 2 годинки има изключително беден речник и не може да образува прости изречения, съставени от 2 или 3 думи.

на 3 години е с още неразбираем говор и се затруднява да състави малки изречения, използва само съществителни и сравнително малко глаголи, не употребява изобщо членове, прилагателни и наречия.

на 4 години съставя кратки и неправилно организирани изречения, напр. казва “не разходка”, вместо “не искам да ходя на разходка”. Също не може да пресъздаде случки и да опише различни ситуации.

на 5 години има ограничен речник, кратки и бедни на съдържание изрази.

 

Проблеми в поведението и в училище

 

Усложненията в говора биха могли да доведат до проблеми в поведението на детето, да е срамежливо и изолирано или да проявява кризи на гняв и агресия.

 

Също така възможно е малкото да има затруднения в приспособяването в училищната обстановка, тъй като много от уменията, свързани с речта и говора като напр. писането и четенето, могат да се превърнат в сериозни проблеми с ученето.

 

Кога е необходима намесата на специалист?

 

Ако детето проявява един или повече от гореспоменатите симптоми, би било добре да се посъветвате със специалист. Няма причина за безпокойство, тъй като най-вероятно не съществува никакъв сериозен проблем.

В случай обаче че действително е налице подобно усложнение, тогава, ако то бъде констатирано преди навършването на 3-годишна възраст, когато мозъчната “гъвкавост” е голяма, вероятността проблемът да бъде неутрализиран успешно е значителна.

 

Педиатърът е най-подходящият човек,  който ще ви препоръча специалист, способен правилно да оцени състоянието на детето ви. Постарайте се той да има опит във всички възможни усложнения, които биха предизвикали затрудняване в говора.

 

Помогнете на лекаря, предоставяйки му необходимата информация, тъй като вие познавате детето си по-добре от всеки друг. Споделете с него притесненията си. Ако не сте съгласни с поставената диагноза, потърсете мнението и на други специалисти. Направете и вие самите проучване, говорете с родители, които са изправени пред същия като вашия проблем.

 

 

МОТО: Какъвто и да е проблемът, пред който е изправено детенцето ви, ключовата дума е любов.

 

Помнете също, че не сте виновни за нещо. Не изпитвайте угризения. С търпение и настоятелност всичко се превъзмогва или се подобрява. Малкото ви има нужда от вас и вие – от него. Децата вършат чудеса с помощта на възрастните. Играйте с тях. Разговаряйте, забавлявайте се заедно! Много от малчуганите, които се забавят с говора, често имат по-високо IQ от нормалното за възрастта си, но просто го изразяват по различен начин.

 

Как бихте могли вие, родителите, да помогнете на малкото си ангелче, което се затруднява да проговори?

 

Ø  Погледнете го открито. Зрителният контакт е изключително важен.

Ø Използвайте прости думи и изрази. Избягвайте сложните изречения. Употребявайте фрази с до 2 – 3 думи, когато говорите на детето си.

Ø Не говорете бързо! Децата със затруднения в заучаването не могат да следят бърз темп на говор.

Ø Използвайте езика на тялото. Жестовете и израженията на лицето помагат на малкото ви да ви разбере и да му предадете чувствата си. С помощта на ръцете си му давайте напътствия като “спри”, “сложи го там” и др.

Ø Говорете му за заобикалящия го свят, за близките хора, за това, което вижда наоколо, за това, което прави и което правят останалите.

Ø Играйте с детето си! Посветете определен час от деня, в който ще седнете заедно на земята и ще поиграете на някоя интересна за него игра.

 

В случай, че детенцето ви говори, но има проблем с някои звуци или думи, забележете какво точно то казва, а не толкова как го казва. Не го поправяйте рязко и с изражение на разочарование от ваша страна. Вместо това, кажете вие думата или думите правилно. Ако малкото произнася грешно някое изречение като напр. “Мамо, икаш ли коколад?”, вие можете да му отговорите “Не, не искам шоколад”, т.е. да повторите правилно и бавно, наблягайки на думичките, които е изговорило грешно, или пропуснало. Колкото повече ви слуша да говорите правилно, толкова детето подобрява говора си.

 

МОТО: Доброто словесно общуване с околните е необходимо за нормалното емоционално и социално развитие на детето.

 

Необходимостта от навременното диагностициране

 

Разбирането, че детето е още “малко” и че трябва да изчакаме да порасне и тогава “ще проговори изведнъж и правилно” не помага на малкото, а напротив -може да доведе до загуба на ценно време при разрешаването на затрудненията, които евентуално то провява. Следователно навременно поставената диагноза и лечението на аномалиите в говора при децата са от определящо значение не само за неутрализирането на тези проблеми, но и за предотвратяването на затруднения в общуването, в поведението и в ученето, както и на ниското самочувствие.